Блог

Лакомници

Звучи ли ви грозно или изненадващо това? Истината е, че за да съществува междуфирмената задлъжнялост в размери, които парализират работата на една фирма, вина за това имат само нейните мениджъри. Не че някой е застрахован от измамници, некоректност или клиент, който не е в състояние да си плати. Да ти се случи един или два пъти е нормално, да натрупаш списък с длъжници и да се оплакваш, вече е мениджърско решение. Лесно е да се опрадаваме с правителството, кризата, измамниците, Господ и всичко, което изнася проблемите извън нас. Хайде сега, да си кажем нещата право куме в очи.

За да ти дължат, трябва да си дал на кредит.
Повечето фирми работят с авансово плащане 50% преди да започнат поръчката. Естествено, това важи за големите поръчки. Останалите 50% би трябвало да се плащат при получаване на готовата поръчка. Би трябвало, но всъщност не става така. Причините са много - липса на организация във фирмата, обещания за следващи големи поръчки, които разумни хора приемат на юнашко доверие, желанието на някои мениджъри да вземат поръчката на всяка цена, само и само машините да работят. Тук задълженията, които се трупат са единствено и само решение на мениджърите на печатницата, за което трябва да се сърдят само на себе си.

Когато редовните клиенти започнат да злоупотребяват с доверието.
Факт е, че повечето фирми имат дългосрочни взаимоотношения, основани на отложени плащания за гарантирани обеми. Когато кризата дойде, много от големите клиенти започнаха да злоупотребяват с изпълнителите или доставчиците си под формата на искания за по-ниски цени или удължени срокове на плащане. Това е нормално, не е нормално обаче да застрашаваш финансовата сигурност на някого, а в същото време да си изряден към банките, на които дължиш кредити, защото те няма да се посвенят да си вземат парите, използвайки всички начини. Тук всеки доставчик или изпълнител е наясно, че има само два изхода - да решат ситуацията, която рано или късно ще загуби човешкото си лице или да търпят до безкрайност от страх, че няма да си получат парите и ще загубят големия си клиент.

Липсата на договори и фактури
Тук е мястото да споменем печалният опит на хората, които нямат необходимите документи, за да докажат сделка. Нито един съд не може да осъди длъжник без наличичието на подписан договор. Дори да не вярвате в правораздавателната ни система, за да стигнете до услугите й, първо трябва да изпълните изискванията за една легитимна сделка. Част от междуфирмената задлъжнялост се дължи на липсата на документи и сделки, сключени на добра воля.

Няма нито един фалит.
На всички е ясно, че на пазара има фирми, които се поддържат изкуствено заради големите им дългове към доставчиците. Те продължават да получават на кредит, за да съществуват, а в същото време от нелоялната им конкуренция страдат коректните. Как да работиш нормално, когато си плащаш всички задължения и поддържаш нормални пазарни цени, а от другата страна стоят некоректни платци, които печатат на цени, близки до производствените, само и само да съществуват. Няколко фалита биха нормализирали пазара, но никой по веригата няма смелостта да го допусне.

Измамниците
Никой не е застрахован от документна измама, от фалшиви телефони или фирми. Няма как да бъдат предотвратени този тип измами, тъй като мошениците сменят подхода и самоличността си. Този тип клиенти са сравнително малко и не са основна причина за огромните суми, които се дължат. Няма как шепа измамници да вкарат в такава огромна междуфирмена задлъжнялост цял един бранш.

Кокошкарите и техните дългове
Защо се споменават имената само на малки и незначителни фирми като длъжници? Те ли идват с големите поръчки, които нямат намерение да платят? Защо досега, вече три години в криза, не се чу нито едно голямо име на длъжник? Защо пострадалите се страхуват да ги посочат с пръст, да ги осъдят или да предпазят колегите си? Дали понякога не седим в една и съща зала - длъжници и пострадали и ни е срам да се погледнем в очите? Няма кой отвън да ни реши проблемите. Няма форум, нито регистър, които да решат проблема с нередовните платци, ако няма добра воля
и смелост в пострадалите. В противен случай си оставаме лакомници, които първо преяждат, а след това плачат.

Пламен Давидов